Новини

В последно време светът стана свидетел на възраждането на явление от преди векове – морското разбойничество.

В резултат от активизиралите се напоследък набези на “сомалийските пирати” е блокиран един от най-натоварените и преки морски пътища - Суец-Червено море-Аденски залив-Индийски океан. Бреговете му граничат от една страна с взривоопасния и наситен с петрол Арабски полуостров и от друга - с 3230 км бряг на Сомалия, страна с неясна държавност.

И въпреки изпратените армади на световни сили като САЩ, Европейския съюз, Русия и Китай, продължават почти ежедневните похищения на товарни съдове и петролни танкери, а преди дни жертва на атаките им стана и круизен кораб.

На корабособствениците им се налага да се “бъркат” за милиони долари. Само през 2008 г. “откупите” варират от 500 хил. до 2 млн. долара на кораб!

Това сочи, че са необходими спешни, адекватни, гъвкави реакции и реални стъпки на държавите и международните организации срещу мимикрията на международния тероризъм. Особено в условията на заобикалящото ни “минно” поле от кризи – нефтена или газова, финансова, свързана с глобалното затопляне, перманентните акции на Ал Кайда и сродни организации.

Защото натрупаните у морските пирати милиони едва ли обслужват само ежедневния им бит и скъпи прищявки. Тези средства се акумулират и ще се появят на световния пазар на тероризма като ресурс на големите играчи и биха могли да обслужват поредната им глобална цел.

Едва ли довчерашни рибари, моряци и дребни чиновници от една разпаднала се африканска държава са в основата на операциите на организираните, информирани и осигурени високо технологично “сомалийски пирати”? В “началото” някой е инвестирал в тях...

Хронология на проблема

Морското пиратство не е от вчера. Според историци то е повече от 2000 години. “Клиенти” са били Александър Велики, Цезар и флотилии на не една древна империя или държава. Успоредно с “откриването” на Новия свят се заражда легендарното пиратство.

В по-нови времена, критичните зони от Световния океан, където оперират морските пирати, са тесният пролив Малака в Индийския океан между Индонезия и Малайзия и районът на Карибите в Атлантическия океан, който вече в известна степен е овладян.

Предшествениците на днешните сомалийски пирати започват с грабеж на улов от риба, рибарски корабчета, докато “умни” престъпни мениджъри не ги пренасочат и преоборудват към отвличания на търговски кораби и богати яхти. Не че това е патент само на африканците. Този престъпен феномен-модел се среща напоследък, например в България, държава член на ЕС и НАТО, където техни събратя, наречени “мутри” се занимават с идентична дейност – отвличания и откупи засега само на хора.

Историята на рекета, пиратството, по общо казано – терора в световен план, налага извода, че Човечеството е добре да пренареди правилата.

Има ли държава Сомалия?

Днешният формат държава Сомалия съществува по-скоро само “де юре”, въпреки че е самостоятелна още от 1960 г. и членува в ООН и Организацията за африканско единство. До 1991 г.. страната се управляваше от соцориентиран диктатор , последва военен преврат, нещо като демокрация и тотален срив на държавата до днешният модел – пълна анархия и дистанционно “управление”на правителство от съседна държава!

На практика, страната се управлява от съюз на част от племенни шейхове начело с Шейх Шариф Ахмед, но който държи само част от столицата Могадишо. На другия полюс са подкрепящи “Ал Кайда” крайни ислямисти. Тоест, докато въоръженият конфликт и хаоса в “държавата” не приключат, решение на проблема със сомалийските пирати в самата страна не може да се очаква, а решението се “чака” повече от 18 години.

Организацията за африканско единство и ООН търсят пътища, но тромаво и без особен успех.

Ефективността на предприетите от ООН и Европейския съюз, както и други държави действия срещу сомалийските пирати по море, суша и въздух обаче може да бъде притъпена от това, че правилата за действие и тълкуванията на отделните държави и институцията се разминават.

При целият наличен арсенал на нормативи и институции и направените полезни стъпки от Съвета за сигурност на ООН с приемането три резолюции, действията на ЕС, САЩ, Русия и други държави, следва да се направи равносметка на направеното до днес и да се очертае пътят на действието и ликвидиране на проблема.

Хаотична “отбрана“ на потърпевшите

Престъпните набези на пиратите не са от вчера. Корабите влизат с притеснение и страх в “зоната”, защото знаят, че на практика са безпомощни пред въоръжената агресия и неконтролируемите реакции на бандитите. Разбра се, че спасяване по единично е наивно и неефективно.

Испания първа реагира, като военният й министър поиска изграждане на Международни военноморски сили, които да бъдат дислоцирани в кризисния район. Последва реакция на отделни европейски държави. Германия, Франция Португалия, Швеция, Белгия, Холандия, Великобритания и Литва изразиха готовност за участие в операция по опазване на преминаващите кораби през опасните райони. САЩ и Русия се включиха също в акцията по дипломатически и други канали, както и с присъствие и действие.

Редно е да се признае че така нареченото сомалийско правителство също съдейства, т.е. дава разрешение за навлизане на бойни единици на чужди държави (за сега само на Русия) в сомалийското териториално море с цел преследване на пиратите.

Инициативи за съдействие по “проблема” има и от ИМО (Международната морска организация при ООН). Предложението е да се създаде Регионален морски информационно-координационен център, който да работи по проблема с морското пиратство.

Полезна дейност в информационен и професионален план има и Международното морско бюро в Лондон. Към него е създаден Център за наблюдение на пиратството, по чиито данни нападенията от сомалийските пирати над търговските кораби през първото тримесечие на 2009 г. са удвоени в сравнение с 2008 г.

Изводът е, че след “събуждането” на международните институции, държави и корабособственици вече има реални действия. За сега все още липсва ясната стратегия за ликвидиране на проблема. Очевидно е, че решаването му “на парче” и по-групи, кампанийно няма да доведе до изкореняването му.

Идеята на Департамента по отбраната на САЩ да се обучат, оборудват и изградят подразделения за борба с пиратството в полза на сомалийското правителство е добра, но в известна степен наивна. При тази тотална властова разруха в Сомалия не е ясно в чия полза ще действат тези “подразделения”. Утре те могат да насочат оръжия срещу създателите си, а и въвличането на САЩ в нова военна авантюра едва ли ще се хареса на новата администрация във Вашингтон.

Локален или световен проблем

Гледайки само прилежащите води на Сомалия, днес става дума за остър локален проблем, но върху картата на Световния океан, с активните точки на прояви на морско пиратство, ще видим една доста широка география. Огромните суми, които прибират “пиратите” от откупи, очевидно не обслужват само тях и утре може да станем свидетели на нова форма на световен тероризъм.

Налице са всички белези за това - организирано въоръжено насилие срещу мирни граждани (професионалисти и корабособственици), отвличане на кораби и заложници за огромни откупи и “невидим” информационен координиращ център зад граница.

Полезните ходове срещу пиратството край Сомалия са няколко. С одобрение от ООН е възможна съвместна операция с НАТО и други държави и международни организации по поддържане мира в района на Аденския залив и Северозападната част на Индийския океан. Друга резолюция на ООН може да постави блокада над пристанища, които са приютили бойни единици на пиратите, както и отвлечени кораби и екипажи. Полезно ще е сътрудничество на Организацията за африканско единство и Администрацията на Сенегал, представена в ООН.

Международните търговски корабоплавателни организации и застрахователни също могат да се включат като изградят фондове за набиране на средства за борба с морското пиратство, които могат да бъдат предоставяни за целите на операциите на ООН. Отделно могат да се предвидят патрулиращи морски единици по други рискови точки от Световния океан.

* Авторът е специалист в областта на международното морско право. Участвал е подготовката на голяма част от действащото законодателство в тази област у нас. Президент е на юридическата агенция “Евробалканконсулт”.