Новини

Мнение

АНТОН АНТОНОВ: Контролът върху корабоплаването по отношение на безопасността е доста разводнен 05 януари 2008 | 10:10 | Агенция "Фокус"

КАК СЕ РАЗСЛЕДВАТ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ИЗМАМИ В КОРАБОПЛАВАНЕТО - това коментира пред Агенция “Фокус” юристът Антон Антонов, управляващ старши партньор в Агенция “Евробалканконсулт”

Фокус: Г-н Антонов, какво е Вашето мнение като специалист за координацията на действията при спасяването на екипажа на “Ванеса”?

Антон Антонов: Безопасността на корабоплаването и политиката в тази посока са свързани с някои нормативни актове. Във връзка с евроинтеграцията те бяха наложени от ЕС, вкарани в нашето законодателство, но в действителност с нищо не го подобриха. Корабоплаването е както стара, така и модерна професия. Има редица международни конвенции, които регламентират нещата. Сега се получава колизия между международните конвенции по корабоплаване, които идват от ООН и това, което идва чрез европейските директиви. Не само България е потърпевша в тази посока.

Фокус: Защо се получава тази колизия?

Антон Антонов: От една страна, към министъра на транспорта е създадено ново звено за разследване, от друга страна, има Морска администрация. С тази дейност Морска администрация се занимава повече от век. Тя е създадена през 1892 г. и оттогава се занимава с проблемите на безопасността на корабоплаването. Сега на базата на директива на ЕС се създадоха такива звена към министъра, които са независими. Те нямат капацитет – там има трима служители и никакви възможности да извършват нормални разследвания. За тази цел е създадена наредба. Аз съм юрист и според мен тя е доста инфантилна. Тези неща косвено се отразяват върху целия морски бизнес и това, което се случва с корабите. Т. е. контролът върху корабоплаването по отношение на безопасност е доста разводнен. Не е конкретен, не е какъвто трябва да бъде. Има възможност по-старите кораби да купуват пакети от документи, които не отразяват състоянието на кораба. Преди имаше по-стриктно спазване на тези неща. Вярно е че корабите могат сега да плават под всякакво знаме. Проблемите в тази връзка бяха с “Хера”, сега – и с “Ванеса”. Има доста аналогии в тази посока. И двамата капитани отказват помощ.

Фокус: Това е една от версиите.

Антон Антонов: Помощта може да не е точно отказана, но е отлагана. А това е доста опасно за един кораб, особено ако е на години. Това, което се изнесе от медиите – че е отлепена най-горната част на палубата, е трудно да стане, ако металите са в добро състояние.

Фокус: Понякога при инциденти с кораби възникват съмнения за застрахователна измама.

Антон Антонов: Ако беше така, корабособственикът нямаше да избере такова лошо време и на такова място. Защото това е почти сатанинско намерение. Обикновено тези измами стават в сравнително тихо време, корабите засядат в разни плитчини, за да има гаранции, че ще спасят екипажа. Това става навсякъде по света и където го изпипат добре, вземат добри пари. Но да решиш да потопиш кораба с хората – не мога да повярвам, че е станало. Не мога да си представя, че някой би жертвал екипажа.

Фокус: Като консултант имали ли сте случаи, в които сте се съмнявали за застрахователна измама?

Антон Антонов: Разбира се. Имал съм такива случаи. Фокус: Как проверявате? Антон Антонов: Първо се проверява документацията – корабът къде е застрахован и презастрахован. Обикновено корабите имат P&I застраховане.

Фокус: За “Ванеса” от “Булстрад” съобщиха, че корабът е застрахован при тях, а моряците имат P&I застраховане.

Антон Антонов: Трябва да се провери дали наистина е така. Те са казали за себе си, но те не могат да кажат за P&I застраховането, могат само да кажат, че предполагат, че моряците са застраховани. За корабособственика са необходими много пари, за да застрахова моряка. Аз такова нещо не мога да твърдя, докато не се убедя, че наистина е така. Съответно трябва да се знае кой е P&I застрахователят и дали наистина са застраховани. Аз не мога да твърдя като някои колеги, че примерно руското или украинското разузнаване са укрили моряците някъде или кой знае какво е станало. За съжаление, това са неща, които са страшни, първо за хората, които ги няма, после за близките. Нормално е човек да се надява.

Фокус: Каква е следващата стъпка от проверката за застрахователна измама?

Антон Антонов: Ако говорим за това, което могат да вземат близките, трябва да се направи разследване на случая, на това корабокрушение, разследването трябва да бъде завършено, за да се види кой къде е в стълбицата на вината и оттук нататък се определят точните суми. Много важно е, ако говорим за моряците, не да им се дадат фотокопия от някакви договори, защото понякога застрахователните измами са и документни, когато става въпрос основно за моряци. Близките трябва да имат оригиналите. Не може застрахователният договор да го има фирмата само, когато се отнася за моята личност. Би следвало и аз да имам оригинално копие от него. Т.е. близките трябва да погледнат архивите си и да издирят този договор, ако го има. Защото е възможно сумата да е от порядъка на 100 000, а изведнъж да се окаже, че стават 10 000. Това е, когато говорим за моряк. Правят се такива комбинации. Даже имаме такъв случай с подправен документ.

Фокус: За облага на коя страна?

Антон Антонов: Естествено, по отношение на застраховането, застрахователят гледа да се измъкне от плащането, защото става въпрос за много пари. А по периферията на корабоплаването, на територията, на която сме ние, много често моряците не са застраховани. Това е обичайното правило, особено на старите кораби, особено на чисто нашите компании, да са живи и здрави, но те купуват само стари кораби, наемат хора за един рейс, обикновено при товарите, които превозват, винаги има някакво съмнение за нарушение и т.н. Често пъти отказват спасяване, именно поради факта, че на кораба съществува товар, който не е вписан в договорите.

Фокус: Какви са нашите възможности за спасяване, ако нещо се случи в нашите териториални води?

Антон Антонов: Нашата морска администрация е добре структурирана, въпреки че системата в Министерство на транспорта е много бюрократизирана и това пречи на ефективността й. България от години наред работи в сферата на търсенето и спасяването. Но основните кораби, които можеха да извършват това, те са вече изнесени на договор извън страната. Има малки корабчета, които не бих казал, че имат мореходност, в смисъл да влизат навътре в морето. Мореходност означава възможността да навлизат в определени участъци, те имат ограничена мореходност, защото нямат такъв капацитет.

Фокус: В какъв смисъл са изнесени извън страната?

Антон Антонов: Те работят по договор в други държави.

Фокус: А хеликоптери?

Антон Антонов: Морската администрация и ръководените от нея институции, и звеното при Министерство на транспорта нямат такива. Биха могли чисто хипотетично да ползват хеликоптери на въоръжените сили или МВР. Но, когато трябва да има една ефективна система за спасяване, това е само една теория. За да се задейства, е необходима стройна организация, тренираност, готовност на екипажите. Този хеликоптер или кораб трябва да е предназначен точно за това, а не между другото. В случая “Хера”, ако си спомняте, тогава корабът “Перун”, който като спасителен кораб би следвало винаги да е зареден с гориво, дни след това имаше снимка как го зареждат с гориво. Т.е. оказа се, че спасителят, който трябва да може по всяко време на денонощието да тръгне нанякъде, стоя продължително време, за да се зарежда с гориво. Значи той стои на кея и не може да бъде зареден. Очакванията могат да бъдат само песимистични за бързо действие. В такова положение, дори по-зле са украинците и руснаците.

Фокус: Каква е същността на P&I застраховането?

Антон Антонов: P&I застраховането е специализирано застраховане, най-напред в областта на корабоплаването, това са клубове на корабособственици, които помежду си са създали застрахователна схема, например при разлив. Също може да се стигне и до застраховане на екипажа. Това се определя от този клуб по определени правила и всеки един член на клуба, корабособственикът, дали има един кораб или 10 няма значение, има съответна квота. P&I клубът се управлява от високо компетентна оперативна администрация, не просто началници, които се занимават с тази проблематика. Това е пак застраховане, но между нас, затова се казва клубно. Това не е класическата застрахователна компания, а клубове на собственииците. Това е ефективно и работи добре, поне при тези, които са с офиси в Лондон. Има седем – осем P&I клубове в Лондон, които са много добри. Има и други, които не са дотам класни и ефективни по отношение на клиентелата си.

Фокус: Казахте, че има дублиране на функции.

Антон Антонов: Една от основните функции на Морската администрация е да извършва разследване на инциденти и корабокрушения. Имат огромен опит и персонал. Сега се създадоха звена към различните видове транспорт. Какво значи независимо звено към министъра на транспорта, при положение, че Морската администрация също е към министъра. Нали е един и същ този министър? Освен това те просто нямат кадрови ресурс и нормативна база, на която да стъпят. Има една наредба за разследване, излязла преди година, която с нищо не е по-добра от предишната наредба, но е написана правно-дилетантски. Поставям под съмнение доколко е написана по изискване на ЕС. Документите трябва да са работещи и най-простият моряк да може да ги изпълнява. Трябва и двете звена да се съобразяват едно с друго – кой ще върши работата? Как звено от трима души може да бъде едновременно на две произшествия, още повече, че са базирани в София? Темата е сериозна, в крайна сметка, в резултат на лоша координация и контрол се стига до човешки жертви.

Фокус: Как според Вас може да се подобри контролът?

Антон Антонов: Трябва да има един контролен орган. Държавата трябва да отдели бюджетни средства, за да има действени звена както за пристанищата Бургас и Варна, така и за дунавските пристанища, по търсене и спасяване. Това може да стане с бързи кораби и поне един хеликоптер за двете големи пристанища, който да бъде оперативно подчинен именно на Морската администрация или на това звено. Но то няма бюджет, така че не е сериозно да говорим за него. Ако се случи нещо на 20 мили от Варна, кой ще отиде там? Аз лично не виждам кой ще отиде. И шефът на Морската администрация би се затруднил да каже кога ще се стигне дотам и кой ще стигне. Освен търговските кораби да ги помолят да отидат до там, което е тяхно задължение като моряшки дълг. Но въпросът е за оперативно действие – т. е. да се спасят хората. По “Дискавъри” показват операции по спасяване на бреговата охрана на САЩ – можете да видите как се действа. Кораби не тръгват, тръгват хеликоптерите при лошо време. Защото корабът не може да се приближи безопасно до обекти, които бедстват, тъй като може да стане сблъскване. Трябва да се ползват хеликоптери, каквито няма в България.

Надежда БОЧЕВА

© 2007 Всички права запазени. Позоваването на Информационна Агенция Фокус е задължително!